1. Търговски сделки – понятие и видове. Общи положения за търговските сделки.

            1. Понятие за търговска сделка (проф. Герджиков) -  търговска сделка е вид сделка, за това носи всички нейни характерни белези – тя е юридически факт с основен елемент волеизявлението на едно или повече лица, насочено към определени правни последици. Спецификите на търговската сделка се разкриват при тяхната класификация.

            2. Класификация на търговските сделки:

                        2.1. По икономически критерии:

                                   1) сделки обслужващи непосредствено процеса на обмен, те обхващат “търговските” в икономическия смисъл на термина сделки;

                                   2) сделки обслужващи процеса на обръщение, търговски сделки по приращение, напр. застрахователни сделки;

                                   3) сделки, извършвани в процеса на производството.

                        1.2. Юридическите критерии са свързани с особеностите на самите сделки от една страна, а от друга с качествата на лицата, които ги извършват. Континенталното право познава две системи за определяне на сделката като търговска : 1) обективна система – особеностите на сделката правят лицето търговец; 2) субективна система – извършването на 1 сделка от търговец я прави търговска. ТЗ възприема и двете системи. Общите правила са включени в чл. 286 ТЗ.

                                   1) Абсолютни (обективни), основни търговски сделки – чл. 286, ал. 2. Особеността при тях е, че тези сделки са с толкова силно изразен предприемачески характер, тяхната насоченост към печалбата е толкова силна, че те винаги са търговски независимо кой ги извършва и независимо дали се сключват по занятие или единично – чл. 1, ал.1. Търговските сделки се обособяват в няколко групи, като изброяването в чл. 1, ал. 1 е изчерпателно с една особеност. Групите са:

                                               а. Търговска продажба – 4 вида:

                                                           - покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален,  преработен или обработен вид – т. нар. спекулативна покупка, тя по начало има за предмет движими вещи;

                                                           - продажба на стоки от собствено производство;

                                                           - покупка на ценни книги с цел да ги продаде – спекулативна цел;

                                                           - покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба – тук е допусната търговска сделка с предмет недвижими имоти.

В литературата се изтъква, че не само покупката, но и продажбата и препродажбата са  търговски сделки.

                                               б. Мандатни сделки – обхващат: комисионен и спедиционен договор, търговско представителство и посредничество, застрахователни сделки, лизинг.

                                               в. Банкови и валутни сделки.

                                               г. Сделки по услуги – хотелиерски, складови, рекламни услуги, стоков контрол, превозните сделки (някои автори ги включват в мандатните сделки, но това според Калайджиев не е правилно, защото те възникват на база договора за изработка). Този списък на услуги не изчерпателен, защото самият закон в чл. 1, ал. 1, т.13 казва “или други услуги” – следователно може да има и други услуги, които ако се извършват по занятие водят до придобиване на качеството търговец. 

                                               д. Сделки с интелектуална собственост – обхващат лицензионни и импресарски сделки.

                                               е. Запис на заповед, менителница и чекове.

            Когато абсолютните търговски сделки се извършват по занятие, това  предполага придобиване на търговско качество.

                                   2) Допълнителни (акцесорни), вторични, производни търговски сделки – те нямат силно изразен търговски характер. Това са всички сделки, които са свързани с упражняване на занятието на търговеца. Те са търговски сделки, защото ги извършва търговец.

                                   3) Презумптивни търговски сделки – чл. 283, ал. 3: При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Презумпцията е оборима. Доказателствената тежест е върху лицето, което твърди обратното. Класически примери за презумптивна търговска сделка е закупуването на апартамент от ЕТ – презумпцията е, че този апартамент е за офис, а може да се докаже, че е за жилищни нужди.

                        1.3. Друго деление на търговските сделки е в зависимост от страните:

                                   1) Ако и 2те страни са търговци имаме двустранна търговска сделка.

                                   2) Ако за една от страните сделката не е търговска има едностранна търговска сделка.

Това деление няма голямо значение, тъй като чл. 287 казва: Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон.

                        1.4. Проф. Герджиков вижда деление на търговските сделки по критериите за гражданско правните сделки – едностранни и двустранни; формални и неформални; каузални и абстрактни и т.н. Такова деление разбира се може да се направи, но то не е определящо за характера на сделките като търговски.

            2. Източници на търговските сделки – посочени са в чл. 288.

                        2.1. В текста на чл. 288 има градация:

                                   1) По начало търговските сделки се уреждат от търговския закон (вкл. ТЗ + всички нормативни актове на търговското право).

                                   2) Гражданският закон – субсидиарно се прилага към търговските правоотношения, при празнина в търговския закон.

                                   3) Търговският обичай – става дума за обичаи като правни норми, а не за обичаи в практиката, които нямат задължителен характер и не са санкционирани от правото. Ако има разлика в обичаите по местосключването и местоизпълнението, се прилагат обичаите по местоизпълнението. Впечатление прави, че докато в ГП обичаят е източник доколкото законът изрично препраща към него, то в ТЗ той е признат за източник с обща клауза, т.е. не е необходимо специално препращане. Разбира се има и хипотези на специално препращане.

                        2.2. Според проф. Герджиков тази разпоредба, макар и поставена в частта за сделките има по-голямо значение, като определя източниците на търговското право. За него като източници на ТП могат да се разглеждат освен посочените в чл. 288 така и международните актове, справедливостта (чл. 307), а препоръчително значение имат тълкувателните решения на ВКС.

                        2.3. ТЗ се базира на общите правила за сделките като не създава своя собствена изчерпателна уредба, а съществуват само тези правила, които съдържат отклонение от гражданско правния режим. По принцип според Кацарски отклоненията са най-вече от режима на облигационното право (ЗЗД) и на някои правила от гражданското право обща част (злоупотреба с право и мълчаливо волеизявление). При уредбата на отделните търговски сделки има 2 подхода: 1) за сделките, които имат аналог в ГП (напр. продажба) също няма пълен режим, а само специални правила; 2) за сделките, които съществуват само в търговското право има детайлна уредба.

            2.4. Ал. Кацарски прави деление на източниците според вида търговски сделки:

                                   1) При абсолютните (обективни) търговски сделки последователността на източниците е: 1) специални правила на ТЗ; 2) общи правила на ТЗ; 3) специална част на ЗЗД (при съответно препращане); 4) обща част на ЗЗД (при директно препращане).

                                   2) При допълнителните (субективни) търговски сделки, тъй като за тях няма уредба в ТЗ, последователността на източниците е: 1) общи правила на ТЗ; 2) специална част на ЗЗД; 3) обща част на ЗЗД, т.е. общите правила на ТЗ, където са уредени търговските сделки изместват специалната част на ЗЗД, която урежда видовете граждански сделки.

            3. Злоупотреба с право – чл. 289: Упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна. Трябва да има намерение за увреждане. Това е немската доктрина за злоупотребата с право, която е различна от тази по гражданското право – чл. 8 ЗЗД (той урежда обективната система за злоупотерабата с право). Чл. 289 застъпва субективното начало и това стеснява силно възможността му за прилагане, защото намерението “само” за увреждане не се предполага, а трябва да се докаже. Това доказване е доста трудно.

2. Сключване и форма на търговските сделки. Сделки при общи условия.

            1. Сключване на търговски сделки (при сключването субсидиарно се прилагат правилата на чл. 13 и 14 ЗЗД):

1.1. Чл. 290 урежда публичната покана. Значението на публичната покана имат каталози, ценоразписи, тарифи и др. заявления, отправени към неограничен кръг лица. Тази покана няма действие на оферта, а е покана към неограничен кръг лица за отправяне на насрещно предложение (при условията на поканата). Всяко изявление, което не съдържа 2та елемента на офертата – намерение за сключване на договор (animus contrahendi) и съществените елементи на договора, и е отправено до неограничен кръг лица е публична покана.  Лицето, което е направило публичната покана, не е длъжно да сключва договор, защото е в позицията на адресат на офертата, но така ще се стигне до нарушаване на изискванията на чл. 12 ЗЗД, затова е предвиден чл. 290, ал. 2: Ако предложението по ал. 1 не бъде прието без основателна причина,  отправилият поканата отговаря за вредите, претърпени от предложителя. Според Бузева и проф. Герджиков това също е форма на преддоговорна отговорност. Според проф. Герджиков правилото на ал.2 вменява в тежест на отправилия поканата доказването на основателната причина.

            1.2. Публично предложение за сключване на договор – отправено е до неограничен кръг лица. Ако някой отговори на офертата договорът е сключен. Офертата, направена до неопределен кръг лица има обвързваща сила ако съдържа 2 задължителни елемента – общо количество и срок за приемане. Обвързващата сила на офертата е до изчерпване на количеството в определен срок. В теорията се обсъжда дали трябва публичното предложение да включва и цена – според Ан. Антонова да, но уредбата на търговската продажба съдържа изключение – чл. 326, ал. 2.

            1) Поставя се въпроса възможно ли е публично предложение извън режима на търговското право. В теорията на ОП се смята, че може да се извърши, въпреки че не е уредено в ЗЗД.

            2) За някои търговски сделки с предмет ЦК има специални правила за публичното предложение, като режимът е публично правен – административен по ЗППЦК. Има 4 хипотези на публично предлагане има по ЗППЦК. Защитата на обществения интерес налага уреждането на тези специални правила.

1.3. Търговска сделка може да бъде сключена и чрез мълчание, т.е. при липса на всякакво волеизявление. Правилото в гражданското право е точно обратното, тъй като там мълчанието се смята за липса на волеизявление. За да е валидно мълчанието: 1) предложението трябва да е направено до търговец; 2) между оферент и получател на предложението трябва да са на лице трайни търговски отношения. Адресатът трябва да не отхвърли веднага предложението. Вероятно правилата на оборота могат да покажат кога е налице такова отношение. Така или иначе дали става дума за трайни търговски отношения се преценява от съда (може би трябва да става дума най-малко за 3 или повече пъти в определен срок, но така или иначе е нужно тълкуване). Според Ан. Антонова трайните търговски отношения се преценяват по 2 критерия: 1) еднородни търговски сделки, които 2) се сключват при еднакви условия, като може да има малки отклонения в цената. Важно е да се отбележи, че предложението, което може да се приеме мълчаливо трябва да се отнася до предмета на трайните търговски отношения.

             Съображение за въвеждане на това правило е ускоряването на оборота. Често самото предложение не се прави изрично, а чрез конклудентни действия (продавачът праща стока, а купувачът я приема). За адресата в случай, че не приеме се въвежда задължение да пази изпратената стока за сметка на предложителя. Задължение няма ако не е обезпечен за разноските и пазенето му създава  по-големи разноски от обичайните. Обезпечение в този случай трябва да означава някаква обезпечителна сделка.

            2. Форма на сделките – чл. 293 ТЗ. и в ГП и в ТП липсата на форма за действителност е основание за нищожност. Формата може да е както нормативно установена така и уговорена от страните. Поставя се въпросът какво става ако страните се уговорят да сключат договор в определена форма, а по-късно го сключат в друга – може да се приеме, че те са променили договореността си, но някои автори считат, че последващият договор ще е нищожен поради липса на форма. Най-тежката форма в ТП е нотариалната заверка на подписите. За разлика от ГП в ТП е възможно подписите да са в 2 различни документа. Според Калайджиев ал. 1 и 2 са излишни, тъй като ал. 1 не казва нищо ново, а ал. 2 повтаря чл. 26, ал. 2 ЗЗД.    

2.1. В ал. 2 на чл. 293 се говори не само за сделки, но и за волеизявления по изпълнение или прекратяване, но те също са сделки. Сделката е нищожна ако не е спазена уговорената от страните форма. В ГП е съмнително дали на това основание може да се стигне до недействителност (във всички случаи ще има нищожност поради липса на съгласие).

2.2. Ал. 3: Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Тук става дума не само за изпълнение, но и за всяко друго поведение, което дава основание да се приеме, че страните приемат сделката. С поведението си страната си е санирала липсващата форма, в противен случай би следвало да има злоупотреба с право.

             По принцип в ГП няма саниране на нищожност, Ал. Кацарски казва че в Насл.П на някои страни нищожното завещание се санира ако наследниците го изпълнят. Според него “поведението” може да се изрази в: 1) потвърждаване на сделката; 2) изпълнение, като започването на изпълнението е достатъчно и 3) приемане на изпълнението не простото му получаване. В ТП саниращото действие е спрямо всички не само между страните. Правилото на ал. 3 обаче не се прилага за всички търговски сделки. Това е така, защото за някои сделки формата се определя от ТП, а за други е установена в цялото частно право (тя се определя не от отрасъла, а от предмета на сделките – недвижим имот, кораб и т.н.) Санирането па ал. 3 се отнася само за формата, която произтича от ТП. Санирането със сигурност не се прилага за: 1) менителничните ефекти (поради естеството на формата); 2) търговските обезпечения (така се защитава интереса на 3тите лица).

2.4. Ал. 4: Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. Писмената форма означава създаване на документ. Документ е волеизявление, изразено с писмени знаци, върху материален носител, като писмените знаци са на човешки език на някоя от познатите писмености. По ал. 4 формата е спазена дори волеизявлението да не е записано на човешки език, стига да има материален носител. Разликата с документа в този случай е, че е възможно в този случай формата да не е писмена. Електронната форма е уредена в новия Закон за електронния документ и електронния подпис. В ал. 4 обаче става дума за форма за действителност, която е предвидена в материален закон. Проблемът е, че това правило е твърде общо и то изисква в случай на спор да се доказва пред съда, че има технически запис, който може да се възпроизведе. На практика ал. 4 не се прилага, тъй като ал. 4 не е свързана с никакви доказателствени правила в процеса. 

2.5. Ал. 5: При изявленията, направени по телефакс или телекс, писмената форма се смята за спазена, ако от книгите и документите, които отразяват работата на тези апарати, е изключено неточно възпроизвеждане на изявлението. Това е несполучлив текст, тъй като не е ясно какво означава “книги или документи”. При телекса има система за сигурност, която създава сигурност. Тези системи използват специални среди за комуникация (системата SWIFT се използва в банковата система, но тя не е уредена в ТЗ). При факса по правило възможностите за манипулиране са големи – да се промени дата, подател и т.н.

3. Специални правила за сключването на сделките:

                        3.1. Страните може да се уговорят, че дадена уговорка ще бъде определена от 3то лице – чл. 299. За да бъде волеизявлението на 3тото лице част от самата търговска сделка е необходимо:

                                   1) това да е уговорено от страните;

                                   2) уговорката, определена от 3тото лице да съответства на: а) целта на договора; б) останалото му съдържание и в) търговския обичай.

Ако 3тото лице не определи не определи уговорката или не спази тези изисквания всяка страна може да поиска от съда той да определи уговорките. Тук съдът не решава правен спор, а има по-скоро административни компетенции.

                        3.2. Според чл. 300 съдът трябва да спази същите 3 изисквания, предвидени за 3тото лице, при допълване на договора. Според проф. Герджиков искът у конститутивен и се предявява срещу насрещната страна по договора. Чл. 300 според Кацарски също може да се разглежда като отклонение от ОП, тъй като в общото гражданско право не може да се иска намеса от съда, той се намесва само при нормативно определени случаи. Може да се уговори икономически арбитраж, който не е същински арбитраж, тъй като не се решава правен спор.

                        3.3. Не самото съдържание на сделката, а допълнителното волеизявление, което предпоставя нейното действие трябва да бъде извършено. Този допълнителен юридически факт може да е разрешение (преди сключването на сделката)/одобрение (след сключването на сделката) на държавен орган. В тази хипотеза ще има смесен фактически състав. Административният акт не определя съдържанието, обуславя необходимото действие на сделката. Страната, която се е задължила да поиска разрешение трябва да извърши това незабавно, с обичайната грижа и да уведоми другата страна  за резултата, като поеме необходимите разноски. Неизпълнението на това задължение води до преддоговорна отговорност. 

                        3.4. Чл. 296 урежда допълнителното волеизявление, което се прави от 3то лице – потвърждение на сделката от 3то лице. Не е ясно какво означава “потвърждение”. Вероятно според Калайджиев се дава след извършване на сделката. Ан. Антонов счита, че сключването на сделката е под отлагателно условие, и отговорността от невзимането на потвърждението от 3тото лице е преддоговорна. Според ал. 3 насрещната страна има право да се откаже от сделката ако в срок от 3 месеца не е уведомена за резултата и не е уговорен друг срок.

            4. Пороци на волята. ТЗ въвежда специалното правило, че крайна нужда няма при търговските сделки. Търговска сделка, сключена между търговци не може да се унищожи поради крайна нужда, т.е. става дума за 2странна търговска сделка. В някои закони има специални правила (напр. ЗЗК). Правилото по чл. 297 се въвежда и с оглед сигурността в оборота и особените професионални качества, които се предполага, че имат търговците.

            5. Сделки при общи условия – чл. 298 ТЗ.  Общите условия са елемент от съдържанието на сделките, подготвен от едната страна по договора, който другата страна само приема. Общи условия обикновено се изготвят при типизиране на оборота (едно лице, търговец, сключва много на брой еднообразни сделки), от икономически по-силната страна.  За приемането има алтернативни предпоставки:

                        1) другата страна трябва да заяви писмено, че приема общите условия – подобно на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

                        2) ако другата страна е търговец се смята, че тя приема общите условия ако ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не е ги е оспорила незабавно.

Когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма,  установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването (298, ал.2). При несъответствие между уговореното от страните и общите условия има сила уговореното (298, ал. 3).

            Правилото на чл. 298 е общо за търговските сделки, може да има и по специални правила, напр. в Закона за банките.

            6. Има специални правила за мнимото представителство – мълчанието има значение на потвърждение (чл. 301) Това право е въведено с оглед сигурността на оборота. По ЗЗД обратно трябва да има потвърждение в същата форма, в която е трябвало да бъде упълномощаването. Според Кацарски правилото важи и за едностранните търговски сделки. Презумпцията е необорима, тъй като е материалноправна. 

4. Изпълнение на търговски сделки. Безкасово плащане. Текуща сметка.

        1. Изпълнени на търговски сделки:

1.1. Чл. 302 урежда правилото за дължимата грижа на добрия търговец, което не е някакъв друг вид грижа, но отговаря на повече изисквания от грижата на добрия стопанин, защото търговецът е професионалист. Този абстрактен критерий се конкретизира в редица разпоредби, свързани с отделните видове търговци. В редица хипотези се изисква по-голяма грижа и от тази на добрия търговец–при банки, застрах. друж. и т.н.

1.2. Чл. 303 урежда диспозитивно правило:Когато договорът не определя срока за изпълнение на задължението, ако естеството на сделката или търгов обичай не изискват др,изпълнението може да се иска и да се извърши по всяко време през работните часове в местоизпълнението. Естеството на сделката или търговският обичай могат да станат причина за друг срок.

1.3. Чл. 304 – по общ. правила на ЗЗД задълженията са разделни,солидарни са само ако е предв. в НА или е уговорено.В ТП е точно обрат.Презумпцията е оборима и солидар. възниква ако не следва др. от сдел..

1.4. Чл. 294 съдържа правилото за лихви – между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. Става дума за възнаград лихва. Винаги когато се уговаря парично задължение, се дължи възнаград. законна лихва, дори и да не е уговорена. Размерът й обаче не е определен от закона, поради което не се прилага на практика. Според проф. Герджиков, размерът на лихвата в този случай трябва да е равен на уредения в ПМС №72/1994 г. размер на мораторната лихва.

            Между търговци могат да се уговарят лихви върху лихви, т.е. анатоцизмът в отношенията между търговци е допустим, но трябва да се уговори. На практика според Наредба №9 единствено банките могат да уговарят капитализация на лихвите – изтеклата лихва се включва в главницата и върху нея се начислява лихва, но това не съответства напълно на понятието анатоцизъм според Калайджиев.   

      2. Безкасово плащане. Правилото на чл. 305 е диспозитивно: Когато плащането се извършва чрез задължаване и заверяване на банкови сметки, то се смята за завършено в момента на заверяването на сметката на кредитора. Аналогично е на чл.75,ал.3 ЗЗД: Когато плащането става със задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита погасено със заверяване на сметката на кредитора. Излиза, че длъжникът носи риска от забавата на банката на кредитора. Според Кацарски идеята е била такава при ЗЗД, а в ТЗ при заверяване сметката на банката на кредитора от централната банка при системата на клиринг.При безкас. плащ. има обективен 3 дн. срок,който е необх. за транзакц..

        3. Текуща сметка–чл. 419ТЗ. Договорът за текуща сметка е известен още като контокорентен договор.

3.1. Текущата сметка е особен, самостоятелен вид дог., с който 2 лица, поне едното, от к е търговец се задължават вземанията и задълженията породени от взаимните им отнош. да се водят по 1 сметка, която се приключва периодично.Това не е предварителен дог., защото няма окончателен такъв. Не е дог. за заем, защото кредитиране може да има и от двете страни по сделката, а и не винаги отношенията по сделката са свързани с кредитиране. Не е и поръчка, но не е и новация, защото ако някое от вземанията е обезпечено, обезпечението се запазва за остатъка по салдото, не се новира. Дог. за текуща сметка според Герджиков може да се сравни с дог. за компенсиране, без да се слага знак за равенство между, тях защото компенсацията се извършва с едностранна сделка.

3.2. Особености:

            1) Необходимо е съгласие.

            2) 1 от страните да е търговец.Според Герджиков страната, която е търговец трябва да открие текущата сметка в своите търговски книги, ако и 2те страни са търговци (по-възможна хипотеза) и 2те страни откриват сметката.

            3) Вземанията и задълженията между страните да са взаимни и еднородни.

            4) Води се сметка – законът не урежда легално понятие за сметка, но в случая това е система от записвания, които са активно-пасивни, защото и двете страни могат да имат и права и задължения.

5) Сметката се приключва периодично като салдото се установява от страните и ако е положително за някоя от страните, то се изплаща на нея.

3.3. Действие:

            1) Отделните вземания загубват самостоятелността си, не могат да са предмет на отд. сделки – прехвърляне, прихващане, опрощаване, компенсация, залог.Според Антонова от включ на зад в текущата сметка се изключват обезпеченията върху тях. Може да се прави залог само върху бъдещото салдо.

            2) Изискуемостта се отсрочва до приключването на сметката. Затова давност в този срок не тече.

3.4. Приключ. е 2странно, необходимо е съгласие относно салдото по сметката, което се получава чрез изваждане на по-малкия сбор от по-големия (дебита или кредита) и резултатът се заявява на другата страна. Извършва се писмено в края на календарната година ако не е уговорено друго. Ако приключването е извършено при порок на волята се унищожава, но в по-кратък срок (1 година).

3.5. Действие на установеното (признато) салдо:

            1) Поражда се иск за цялото вземане, без да се установяват отделните пера.

            2) Зад се новира,защото става изискуемо от приключ,но новативният ефект не се отнася до обезпеченията, а само до главното вземане.

3) Дава възмож да се начислят лихви,дори лихви в/у лихви,защото в отдел пера може да се включ лихви.

3.6. Прекратяване: ако не е уговорено друго, прекратяването става с 1месечно писмено предизвестие като страната в полза на която има остатък, може да иска плащане. Това е договор с продължително изпълнение, затова се прекратява с предизвестие.

            Този договор е включен в Счетоводните стандарти, т.е. има сметка, по която да се водят записвания по такъв договор, но е с малко приложно поле. Най-често такъв договор би имал приложение в банковата система, но по нашето право банковите сметки са само пасивни, банката винаги само дължи.

5. Неизпълнение на търговски сделки.

            Тук също важат общите правила на ЗЗД.

            1. Непреодолима сила (НС) - чл. 306.

                        1.1. Не е вярно твърдението, че извън ТП непреодолима сила няма, и че случайно събитие (СС) има само в ГП, не и в ТП. Уредбата на непреодолимата сила е обща, въпреки че не всички правила по чл. 306 важат за ГП. Институтът на непреодолимата сила възниква исторически най-напред в немското превозно право, визират се рискове, които са извън обичайни за едно търговско предприятие. Следователно от историческа гл. т. непреодолимата сила възниква най-напред в ТП.

                        1.2. Разлика между непреодолима сила и случайно събитие. Господстващото виждане приема, че НС е квалифициран случай на СС, защото е непреодолима поради нивото на техниката и стопанския живот в определен момент.  СС е непреодолимо, защото не е предвидено, ако би било предвидено чрез наличното състояние на техниката би могло да се преодолее (НС дори и предвидена не може да се преодолее). Приложното поле на НС е по отношение на безвиновната отговорност, защото случайното събитие е достатъчно длъжникът да се освободи от отговорност за вреди. Има случаи, в които длъжникът отговаря при СС, но не и при НС – превозно право. Изключение от това правило има при договора за банкова касета, при който банката отговаря и при НС.

                        1.3. Определението за НС в ал. 2 не е много сполучливо: Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора – “или” трябва да се чете “и”. Определението е съвкупност от 2 теории за непреодолимата сила и според Калайджиев добавката “от извънреден характер” е излишна, тъй като няма значение дали силата е такава или не (според Кацарски определението обединява vis major и case fortu). За да бъде релевантна НС трябва да е причинила невъзможност за изпълнение. Това е обстоятелство, за което длъжникът няма вина, не го е предизвикал, но не го е и предвидил.

                        1.4. Последици от НС:

                                   1) Длъжникът не отговаря, т.е. не дължи обезщетение за вреди. ТЗ въвежда задължение за длъжника да уведоми писмено кредитора в подходящ срок (ал.3). Уведомлението трябва да се отнася за характера на непреодолимата сила и последиците от нея за договора. Неизпълнението на това задължение води до отговорност за вреди.

                                   2) По общите правила длъжникът не само се освобождава от отговорност, но и нищо не дължи, т.е. освобождава се и от задължението. ТЗ обаче видоизменя това правило в ал. 4 – НС сама по себе си не води до освобождаване от задължението и прекратяване на договора ако е с траен характер. Ако НС е с временен характер то изпълнението на договора спира до края на НС. НС трябва да има траен характер, за да освободи длъжника от договора. Това правило е общо и важи според Калайджиев и за отношенията по ЗЗД.

                                   3) Ал. 5: Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът. Правилото важи само за търговци.

                                   4) Изр. 2 на ал.1 до голяма степен е повторение на чл.85 ЗЗД, но има и разлика – ако длъжникът е в забава, той не може да се позовава на НС, отговаря за забава дори в случай на НС. Това правило е по-тежко от чл. 85 ЗЗД.

            2. Стопанска непоносимост – чл. 307. Стопанската непоносимост се различава от правилото установено в чл. 266, ал.2 ЗЗД, което се реализира при твърдо установени предпоставки и от което не може да се изведе общо правило за гражданското право. Според Кацарски в ГП стопанската непоносимост е приравнена на обективна невъзможност.

                        2.1. ФС, който представлява СН на престацията включва:

                                   1) обстоятелства, настъпили след сключване на договора;

                                   2) те да са непредвидими;

         &